От около година или две, детето ми иска да се вземем чученце, но мъничко и да го гледаме вътре при нас. Преди месец успя да ме привлече с идеята си. До тук добре, а после.
    Живеем си ние като голяма италианска фамилия или като семейство от турски сериал. В двора ни има три къщи и всеки си има самостоятелен етаж и отделно домакинство (ха ние си имаме етаж и тавански етаж-годен за обитаване). Всички са съгласни за куче на двора, но виждаш ли ти не трябва да гледаме вътре куче, и се започна тази къща не била строена за кучкарник, щяло да лае и да смущава дядо ми (той е глух от няколко години) и разни безобрази доводи против.
   Толкова много искаме малко сладурче, което да е при нас да го обгрижваме и гушкаме и галим, но в мен още от дете има страх да им се противопоставя. Спомням си като дете колко много и аз исках куче вътре, но не ми бе позволено.