От доста време не съм писала и днес дойде този момент. От известно време водя детето си при клиничен психолог заради проблемите с ходенето на училище. Е вече не само при едната другарка (защото госпожата според мен е заседнала във времето и разбиранията) отказва въобще да учи, а имаше голямо желание преди да попадне в училище, познаваше буквите и числата до 10, даже можеше да пише печатните букви и да смята до 10. Днес за съжаление вместо да забелязвам напредък в знанията му виждам точно обратното и това адско нежелание да отиде на училище и страхът му от преподавателите и ежедневните сутрешни истерии, и плачат на детето когато се прибере. Та сега му правим психологическа оценка за да се види какъв му е проблема на детето, според психологът има нещо, но незначително, което не би трябвало да води до подобни последици, но все пак очакваме окончателните резултати. Ако пък проблемът не е от него тогава какво следва: оплакване при директора, ако няма подобрение оплакване в инспектората и т.н.. Въпросните преподавателки имат и интересен стил на преподаване, доста иновативен, пускат на децата да гледат урока в образователната платформа, през това време усилено ползват мобилните си устройства. Когато урокът приключи им се казва на коя страница в учебната тетрадка да пишат, въпросите са забранени, който разбрал, разбрал, който не, да е. Аз си спомням някога можеше да се пита когато не си разбрал, че даже се обръщаше индивидуално внимание на всеки участник от класа (бяхме 28 деца), дори учителката помагаше на някои деца да се научат да пишат, като им държеше ръката. А сега нямало как били много децата за индивидуален подход, да много са точно 18. Ежедневно се получават съобщения от госпожата, че децата не внимат в час, че дисциплината им е под всякаква критика и да не забравя родителите са виновни, че на междинното оценяване има осем двойки по български език. Не работим достатъчно с тях у дома, да вярно е, например моето дете трябва в 7:35 най-късно да е в училище и се прибира у дома в 17:30, вече изтощено и гладно, хапва, къпе се и заспива на бюрото, а колкото и да диктувам докато спи все тая. За емоциите на децата няма значение, те нямат право на емоции и заради това на няколко пъти синът ми е наричан лъжец от тези мили преподавателки, а той не лъже (поне в наше присъствие). Първолакът ми споделя как друго дете му надраскало чина с маркер докато госпожата си гледа в телефона, отишъл да каже и понеже тя не била видяла, си позволила да го нарече лъжец има и още 2-3 примера, но става много дълго.

 Уважаеми другарки времената са други, децата са други, че даже има и други по ефективни методи за преподаване, но трябва да обичате професията си.
Благодаря на всички мой преподаватели, те обичаха работата си и нас, бяхме близки и се учехме с лекота, не бе образование на килограм.

и иска внимание и разбиране .
Не го получава в училище и се бунтува.
Не знам къде да намерите учителка , която да го обича .
Тогава то ще ходи с радост на училище !

Все още вярвам, че има такива учители :) и е въпрос на време да намерим такава.